Трифон остава завинаги в историята на българския футбол като един от най-големите! За България има 76 мача и 6 попадения, като е капитан на "лъвовете" на световното първенство през 1998 г. Именно с негов златен гол България успява да надвие Русия на 10 септември 1997 г. и да се класира за Мондиала във Франция. Друг знаменит гол на Туньо е този от гостуването ни на Уелс през 1994 г., когато с воле препарира Невил Саутол от границата на наказателното поле. Трифон е сред героите от САЩ'94, когато успява да се справи с опазването на нападатели от калибъра на Габриел Батистута и Руди Фьолер.
Туньо започва кариерата си в Етър през сезон 1983/84 г. През 1988 г. преминава в ЦСКА и бързо става любимец на "червените" фенове. Туньо е част от отбора, който стига до полуфинал в турнира за КНК през 1989 г., а през есента на същата година бележи гол с глава при разгрома с 5:0 над Левски. През 1990 г. железният бранител е трансфериран в Бетис, където записва 20 мача и 5 гола. Следва кратко завръщане в Етър точно за спечелването на шампионската титла с "виолетовите" през пролетта на 1991 г. На следващия сезон Туньо се завръща за кратко и в ЦСКА, за да вдигне отново шампионската титла - има общо три титли с "червените". Следват нови два сезона в Бетис, като по това време Трифон е искан от Барселона на Йохан Кройф. През 1995 г. става играч на Рапид (Виена), а през май 1996 г. излиза с тима от Австрия във финала за КНК, където обаче той и колегите му губят от ПСЖ с 0:1. Носил е още екипите на Ксамакс, Аустрия, Фаворитнер и ФАК Аванти.
Голям футболист, но още по-голям човек. Лека му пръст и съболезнования на близките и приятелите му!
Източник: sportal.bg
