Роден е на 20 юли 1914 година в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 - време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота, и примерът, който дава впоследствие с щедротата и аскетизма си, карат мнозина да го наричат "Светецът от Байлово".
Около 2000 година решава да дари всичките си имоти на църквата и днес живее много скромно в малка пристройка към църквата "Св. св. Кирил и Методий" в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.
Почти всеки ден Добре Добрев ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметник Александър Невски или църквата Свети Седмочисленици събира в една пластмасова чаша пари, които след това дарява до стотинка.
"Единственият, който не иска да бъде щастлив на всяка цена. И единственият, който иска да ни каже, че да си щастлив на всяка цена е основният грях, в който живеем...
Дядо Добри е последният безсребреник на това географско място. Той е най-големият дарител на катедралата у нас и на още няколко манастира. Дядо Добри е прекрасен, чист и светъл. Но е и обречен на самота. Последният жив християнин, който си спомня какво точно беше християнството. Спомнете си и вие, само опитайте! Утре бай Добри от Байлово ще изчезне. Все някой ще трябва обаче да върши това, което бай Добри правеше най-добре. А то беше просто -- да не е като другите. Да не е като всички нас."
и още толкова да преживе
