Ся се присетих за две случки, дето стана малко преди да завършим (последните 2 седмици на юни месец).
С една приятелка принципно ходим през междучасията до един супермаркет през 15 минутните междучасия и понеже не е много близо до даскалото ни, докато се върнем межучасието вече е приключило и ни се налага да ядем в часа. Имахме математика и малко след като почна часа започнахме да хапваме (бяхме си взели пилешки бутчета и млечна салата). Госпожата ни видя и вика:
- Пак ли ще ми овонявате стаята на манджа? К'во е т'ва? К'во ядете? (и се мъчи да ни скива понеже седим на предпоследния чин)
- Бутчета. (т'ва й го каза тая моята приятелка)
- К'во?
- Бутчета бе, госпожо.
- Парти крилца? К'во казаха, че не можах да ги чуя (Каза госпожата на едно момче, дето седи на първия чин, понеже всички говореха)?
- Оф госпожо, бутчета. (Данито почна да си размахва бутчето уж да й го покаже, а аз се кисках отстрани)
- Ааа, ми така кажи. Аз не мога да те чуя от тука. Айде по-бързо ги яжте тогава тия кълки и да започваме със задачите.
Другата беше в час по етика. Малко преди края на часа две момчета стават от чина и едното пита госпожата:
- Госпожо, може ли да ни пуснете 2 минути преди края на часа, за да идем да ядем?
И тя понеже е малко чалната се възмути и вика:
- Как така ще ви пусна бе? Т'ва изобщо не е етично и е против правилата! Веднага си сядай на мястото.
- Еми и муцуната ви не е етична, ама ме принуждават всеки ден да я гледам... (с малко по-нисък тон и го каза той)
- Моля?! (госпожата не дочу всичко)
- Ааа, казах, че сте много етична.
Тъкмо би звънеца и той (няма да споменавам имена, щото някои хора от тука го знаят) се изнесе. После госпожата почна да разпитва к'во е бил казал, ама всички се правехме на ударени.
