В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на месец Март и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.
На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, зпазил се до наши дни.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод настъпването на пролетта. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено, което, според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
По време на празника всички си закачат мартеници на видно място. в някои области на конците се връзвала и златна или сребърна паричка, но тя имала по-скоро ролята на народен амулет - да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, гривни, колиета, брошки и др.
Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. Бялата вълна предвещавала дълъг живот. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести, за здраве и сила.
Една стара легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв - от одрасканата й от птицата длан. Хан Апсарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1ви Март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца - и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие.
С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич. Има и още митове, разказващи за възникването на мартенския обичай. Но този за голямата обич между основателя на държавата ни и сестра му е най-хубавият и най-българският.
