SlackServ.Com

Темата е за интересни вицове и забавни, без обиди, глупости, псувни и т.н, но ако има ги правете с звездички няколко от буквите.

Две блондита:
- Представяш ли си... миналата събота мъжът ми се прибра със следи от нокти по гърба и ми вика, че някаква котка го надрала!
- Ееее... ти си много проста, ако си му повярвала!
- Ами не му вярвах цяла седмица, ама от вчера му вярвам.
- ???
- От както вчера едно куче ми направи смучка на врата...

Пред портите на Рая го посреща Св. Петър:
- Вие сте известна личност и наш дълг е да ви дадем избор къде да останете - в Рая, или в Ада! За тази цел, ще прекарате по един ден и на двете места и сам ще изберете след това!
Отиват в Ада, влиза и гледа: огромно голф-игрище, всичките му стари приятели политици облечени в красиви костюми, маси с хайвер и шампанско, Дяволът - страшен пич, само майтапи ръси - абе, Рай!
Минал денят, политикът предоволен! Дошло време да иде в Рая! Там красота, спокойствие, мили хора, скачаш от облаче на облаче, свириш на арфа....
И там изкарал добре, но в Ада му било по-забавно и предпочел да остане там!
Влиза наново в Ада и гледа: пуста земя, покрита с боклуци, смрад, отврат, приятелите му в дрипи, дяволът ги юрка, оня - изумен!
- Абе, Дяволе, вчера тука беше супер...голф, хайвер, шампанско...кво стана?
- Аааа, това вчера беше предизборната кампания.......днес вече си гласувал!

Едно червейче пита майка си : мамо , мамо , къде е тати? За риба миличко. :^)

Петьо бавареца от детската градина нарисувал една рисунка на къщичка, ама от комина излиза зелен дим. Госпожата го пита: "Петре, защо от къщата излиза зелен дим?"
- Ами госпожо, защото там готвят спанак.

д_т

фондос е ултрас

унси =D

Погба е добър футболист hehe xd (СТРУВАШЕ СИ ПАРИТЕ!!!!!)

Бащата на Иванчо влиза в стаята му, при което забелязва, че синът му е с почервенели очи;
-Иванчо, защо са ти червени очите?
-Пуших трева, тате...
-Не лъжи сине, фен си на Челси, пак си плакал ;)

Двама приятели геймъри отиват на кино да гледат "Пришълецът". В една от сцените извънземното се опитва да изяде главната героиня. Уплашени от гледката геймърите скачат от столовете си, викайки Сейвни са ма, сейвни са ма :(

Двама геймъри разговарят за живота:
- Живота е игра с много тъп сюжет.
- Да, но каква графика има само!

Отива пациент при лекаря и му казва:
– Докторе, не еб*м!
– Е, как така не еб*ш?
– Еми така, не еб*м.
Решил доктора да провери и ги заключил с медицинската сестра в кабинета. След половин час сестрата излиза и се оплаква:
– Леле, тоя ме скъса от еб*не.
Влязъл доктора и го пита:
– Абе, нали не еб*ш?
– Аааа, кога има еб*м..

– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
– Така ли? Коя книга?
– Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
– Че защо ще я купуваш? Имаме я.
– Супер! В кой файл е?
– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
– Пфу! Та тя е на хартия!
– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
– Да смъкна безплатно книга?!
– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
– А, не, не, разбира се! Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
– Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра.
– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
– Платих я. Thanks.
– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”

– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
– Това пък от кой зор?!
– Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая.
– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга.
– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила…Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

…След 2 часа:

– Уфф. Привърших я най-сетне.
– Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
– Кой?!
– Яснооо. Кой е тогава Боримечката? Кириак Стефчов? Чорбаджи Марко поне?!
– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
– Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете.

Undisputed написа:– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
– Така ли? Коя книга?
– Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.
– Че защо ще я купуваш? Имаме я.
– Супер! В кой файл е?
– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
– Пфу! Та тя е на хартия!
– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
– Да смъкна безплатно книга?!
– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
– А, не, не, разбира се! Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
– Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра.
– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
– Платих я. Thanks.
– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”

– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
– Това пък от кой зор?!
– Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая.
– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга.
– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила…Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

…След 2 часа:

– Уфф. Привърших я най-сетне.
– Какво? За два часа си изчел “Под игото”?
– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
– Кой?!
– Яснооо. Кой е тогава Боримечката? Кириак Стефчов? Чорбаджи Марко поне?!
– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
– Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете.

Много смешен виц

Индианец отива при вожда на племето и го пита:
– Вожде, как измисляш имената, които ни даваш, като се родим?
– Ами когато някой се роди, излизам от палатката и се оглеждам наоколо. Ето например като се роди голямата ти сестра, тъкмо започваше да вали сняг и аз я кръстих Бял снежец.


Когато се роди братовчед ти, чух в далечината мечка и го кръстих Ревяща мечка. Така давам имената ви.
– Хъм, ясно – кимнал тъжно индианецът.
Погледнал го вождът и попитал:
– А ти, Пикаещо куче, защо питаш?

Обществена тоалетна. Докато в едната кабина човек се мъчи да извърши "Голямото олекване", след като цяла седмица е ял ориз, в другата кабинка, нахълта друг човек Бързо сваля панталоните, кляка, чува се едно "Аах" и непосредствено след него "Пльок".
Онзи, от първата кабина:
- Ооо, толкова бързо приключи! Блазе ти.
- Какво "Блазе ти", бе! Телефона си изпуснах?

Как се казва човек който си завира главата във диня?

Един ден Иванчо не отишъл на училище. На следващия ден учителката го пита:
- Иванчо, защо вчера не беше на училище?
- Ами другарко, водих козата на пръч.
- Добре де, баща ти не можеше ли да свърши тая работа?
- Другарко, и аз мога, и тате може, но козата си иска пръч.

Педофил отива в детската градина. Заговаря русичко момиченце:
- Момиченце, искаш ли да ти дам една дъвка ако ми дадеш да те погаля по ръчичката?
- Ами добре - рекло момиченцето.
Дал й дъвката и я погалил.
- А момиченце, искаш ли да ти дам едно бонбонче ако ми дадеш да те погаля по краченцето?
- Ами добре - рекло момиченцето.
Дал й бонбончето и я погалил.
- А момиченце - рекъл педофила - искаш ли да ти дам едно шоколадче ако ми дадеш да те погаля по коремчето?
- Ами добре - рекло момиченцето.
И той хукнал да купува шоколад, а пък момиченцето рекло:
- Уф, с тоя докато се наебем ще хвана захарна болест...