да точно ти ,там.Предполагам си объркан и се питаш каква е тази тема,ами истината е че и аз не знам.Може би просто искам да споделя нещо мое със вас ,а може би искам внимание.Може би искам да покажа това което мисля за добро ,но всъщност то да е прекалено лошо.Може би... но кой ли да знае.Прочети ,ако имаш желание и време,а ако искаш може да се замислиш.
Жива мисъл
Офтопик:
Живота си разпитвам
и в мисли се приплитам.
Дали аз бях този който съм сега
или това е една нова душа.
Утешавам се ,
че някой ден ще разбера.
Усещам ,че отговора в мен крещи,
но чувам ли го ...надали.
Спокойствието ми се пречупва,
малко по малко се отчупва.
Оглеждам се около мен
и не намирам ни следа от този ден.
И събуждам се от този ад ,
дали това беше сън или утрешният свят.
Явно е било просто сън ,казвам си,
но защо усещам болка в мен да гори,
Какво трябва да направя,
за да я забравя?
Продължавам да живея с нея и
колкото и да се смея знам ,
че тя над мен ще надделее.
Аз ,кой е това?
Ще се мъча до своя край да разбера.
Затова в живата си мисъл ще се потопя.
и в мисли се приплитам.
Дали аз бях този който съм сега
или това е една нова душа.
Утешавам се ,
че някой ден ще разбера.
Усещам ,че отговора в мен крещи,
но чувам ли го ...надали.
Спокойствието ми се пречупва,
малко по малко се отчупва.
Оглеждам се около мен
и не намирам ни следа от този ден.
И събуждам се от този ад ,
дали това беше сън или утрешният свят.
Явно е било просто сън ,казвам си,
но защо усещам болка в мен да гори,
Какво трябва да направя,
за да я забравя?
Продължавам да живея с нея и
колкото и да се смея знам ,
че тя над мен ще надделее.
Аз ,кой е това?
Ще се мъча до своя край да разбера.
Затова в живата си мисъл ще се потопя.
Офтопик:
Тъмнината те поглъща ,
и със странни мисли те обгръща.
От реалността избвягваш ,
без да виждаш на къде бягаш.
Мъчиш се да спреш ,но няма край,
мислиш си ,че това е твоят рай.
Изкъпан от облаги и пари,
ти не осъзнаваш ,че времето ти лети.
Мъчиш се да спреш и така потъваш във водовъртеж.
Страмно чувство изпитваш ,
но харесва ти защото не го виждаш.
Ти си в центъра на всичко,
оглеждаш се и не виждаш нищо.
Защо ли... ти си този който го стори,
отклони се от пътя и късче от душата ти се отрони.
Искаш да върнеш всичко както беше преди,
но тъмнината остава те без сили.
Няма изход назад ,а само начин да се удавиш в този мрак.
Той... обвива се около теб ,
за да не влезеш в правият ред.
Но от някъде изгрява светлина,
и ти виждаш своята покварена душа.
и със странни мисли те обгръща.
От реалността избвягваш ,
без да виждаш на къде бягаш.
Мъчиш се да спреш ,но няма край,
мислиш си ,че това е твоят рай.
Изкъпан от облаги и пари,
ти не осъзнаваш ,че времето ти лети.
Мъчиш се да спреш и така потъваш във водовъртеж.
Страмно чувство изпитваш ,
но харесва ти защото не го виждаш.
Ти си в центъра на всичко,
оглеждаш се и не виждаш нищо.
Защо ли... ти си този който го стори,
отклони се от пътя и късче от душата ти се отрони.
Искаш да върнеш всичко както беше преди,
но тъмнината остава те без сили.
Няма изход назад ,а само начин да се удавиш в този мрак.
Той... обвива се около теб ,
за да не влезеш в правият ред.
Но от някъде изгрява светлина,
и ти виждаш своята покварена душа.
Офтопик:
Мисля си да преподавам на всички малко да раздавам,
уроци за живота и как той стиска те за джоба.
Когато си притиснат от проблемите и то големи ,
търсиш някой пари на заем да ти вземи.
А решиш ли да не бягаш от тях ,
изпитваш внезапен страх.
Обзема те без да чака и знаеш ,че това ще пречупи твоята стряха.
Положението е критично и ти знаеш ,че всичко ще е лично.
Просто късмета ти е нищо важно ,но явно твоят няма да гасне бавно.
Потъваш се по-надолу в океана от проблеми... някой ще те спре ли ?
Сам си... осъзнаваш го,
но късно е пропадаш ,бро'.
Смазан,пренебрегнат и огорчен ти приключваш този ден.
Иска ти се всичко да приключи и живота ти да се отключи.
А казват ,че надеждата умирала последна ,но приятел при теб тя едва седна.
Виждаш възможност и я грабваш ,но къде ще те отведе не вярваш.
И признай си ,не искаш така всичко да приключи.
Победи страха си и всичко може да се случи.
Той спира те и знаеш го добре ,просто пробвай няма на къде.
Страхът с теб играе си ,но е време да покажеш ,че не те боли.
Като победител ще излезеш от тази каша и това е твоята нагласа.
Променен и настървен ,събаряш всичко което е напред.
Проблеми те ти изчезват без да осъзнаваш ,че бяха там.
Ето ,че урока си научи да не живееш в страх ,че нещо лошо може да се случи.
Изправи се пред съдбата и Й покажи ,че нямаш и капчица страх дори.
И така времето ми изтече ,но успях да предам урок който аз знам.
Защото проблемите се лутат и чакат в някой да се сбутат.
Все тези проблеми,проблеми...иска ли някой и моите на заем да ги вземи?
уроци за живота и как той стиска те за джоба.
Когато си притиснат от проблемите и то големи ,
търсиш някой пари на заем да ти вземи.
А решиш ли да не бягаш от тях ,
изпитваш внезапен страх.
Обзема те без да чака и знаеш ,че това ще пречупи твоята стряха.
Положението е критично и ти знаеш ,че всичко ще е лично.
Просто късмета ти е нищо важно ,но явно твоят няма да гасне бавно.
Потъваш се по-надолу в океана от проблеми... някой ще те спре ли ?
Сам си... осъзнаваш го,
но късно е пропадаш ,бро'.
Смазан,пренебрегнат и огорчен ти приключваш този ден.
Иска ти се всичко да приключи и живота ти да се отключи.
А казват ,че надеждата умирала последна ,но приятел при теб тя едва седна.
Виждаш възможност и я грабваш ,но къде ще те отведе не вярваш.
И признай си ,не искаш така всичко да приключи.
Победи страха си и всичко може да се случи.
Той спира те и знаеш го добре ,просто пробвай няма на къде.
Страхът с теб играе си ,но е време да покажеш ,че не те боли.
Като победител ще излезеш от тази каша и това е твоята нагласа.
Променен и настървен ,събаряш всичко което е напред.
Проблеми те ти изчезват без да осъзнаваш ,че бяха там.
Ето ,че урока си научи да не живееш в страх ,че нещо лошо може да се случи.
Изправи се пред съдбата и Й покажи ,че нямаш и капчица страх дори.
И така времето ми изтече ,но успях да предам урок който аз знам.
Защото проблемите се лутат и чакат в някой да се сбутат.
Все тези проблеми,проблеми...иска ли някой и моите на заем да ги вземи?
Офтопик:
Сърцето си разкрих и на теб го подарих.
Знам че не е много ,но ми е само едно.
Едно ,но с него обичам те както светлината пред мен тичаше.
Красивото ти лице озарява моето малко сърце,
дори и когато разделено е то на две.
Пожелавам си винаги да си до мен,в любовният ми плен
и да живея за всеки момент в който ти си до мен.
А в последният си ден ,да пришепна тихо: "Ти беше всичко за мен"!
Знам че не е много ,но ми е само едно.
Едно ,но с него обичам те както светлината пред мен тичаше.
Красивото ти лице озарява моето малко сърце,
дори и когато разделено е то на две.
Пожелавам си винаги да си до мен,в любовният ми плен
и да живея за всеки момент в който ти си до мен.
А в последният си ден ,да пришепна тихо: "Ти беше всичко за мен"!
Офтопик:
Living day for day ,
trying to make something like its okay,
I know my end will come soon ,
but still I am trying to keep it cool.
Everything around me is falling
and I need to keep it rolling.
I imagine myself in a new point of hell ,
trying to break free from my cell.
It ain't easy to live a life on your own rules,
and If you make a mistake it will be your last breath you take.
"Keep your head up" they say ,but how can do that when nothing is okay?
And If I stop today It won't be a another day,
so stay away ,while my freedom is going away.
trying to make something like its okay,
I know my end will come soon ,
but still I am trying to keep it cool.
Everything around me is falling
and I need to keep it rolling.
I imagine myself in a new point of hell ,
trying to break free from my cell.
It ain't easy to live a life on your own rules,
and If you make a mistake it will be your last breath you take.
"Keep your head up" they say ,but how can do that when nothing is okay?
And If I stop today It won't be a another day,
so stay away ,while my freedom is going away.
