SlackServ.Com

Имам домашно по Литература "Защо текста "Хайдути" е лиро-епическа поема?" моля помогнете домашното е за утре.

" Тази недовършена лиро-епическа поема е изградена върху “преобръщането” в общественото пространство на съществуващия нравствено-обичаен код: хайдушката борба и съпротива срещу неправдата се опоетизира и възвеличава. Предполага се, че това е едно от ранните произведения на поета. Според спомен на Ст. Стамболов, текстът обхващал цялата хайдушка епоха и стигал до революционния период. Появява се в “Дума…” през 1871 г. Тук за първи път Ботев осъществява разгръщане на националното пространство.Неговата функционалност е така голяма, че се превръща в един от водещите елементи /наред с очертания конфликт/. Художественият образ на родния топос обединява социализираната /сборове, седенки, механи/ и природната среда /Странджа, Пирин, Бяло море, Дунав, Румелийски полета/. Чрез него са постигнати и някои допълнителни поетически задачи – напр. очертаването картата на българските предели, организирането на система от емблеми, които представят свободния /Стара планина, Странджа, Пирин/ и страдалческия български дух /каазите, полето, селото/. Едновременно с разгръщането на пространството по хоризонтал /според действителните географски посоки/ започва и разгръщането му във вертикал. Посоките “горе” и “долу” придобиват особена роля, която започва да въздейства с реалната си битност, а след това присъединява нравствените означения /добро – зло/ и естетическите пресътворявания /възвишено – низко/. Очертаното в началото на поемата единно национално пространство бързо се разделя и противопоставя. “Горе” се оказва “Свободна България”; в нея властват юнашката воля и достойнство; тя е територията на съпротивата срещу тиранията, населена с хайдути, бунтовници, революционери /вярната дружина/. “Долу” е “Поробена България”, обитавана от народа-мъченик и народните изедници /вуйчото, чорбаджиите, турците, турските сердари/. Чрез героите и тяхното саморазкриване стават ясни враждуващите две ценностни системи. Едната “вижда” човешкото осъществяване в границите на материално-вещното, в неговото овладяване, постигане на благополучие за себе си. Опорни стълбове тук са парите, имотът, стадата, търговията, гурбетът, благополучният дом, семейството, децата /такива са притежанията на вуйчото/. Другата ценностна система разчита на волеизявата в битието, съхраняване същността на човека, хармонията със себе си. Чрез очертания непримирим конфликт Ботев търси своето място на творец и мислител в извечния екзистенциален сблъсък: “Да имаш, или да бъдеш”. Персонажите, които са приели съответните ценностни системи показват интересна диспозиция: от една страна е майката и кръвно свързаните с нея роднини /вуйчото и неговото семейство/; от друга – бащата и утвърденото от него ново родство по дух /братя са му хайдутите от дружината, а не членовете на патриархалната общност/. Поетът се възползва от древната представа за различие между мъжкото /бащиното/ и женското /майчиното/ право, съхранено и в семейнито-битовите народни песни. Чавдар, още дете, е поставен в ситуацията на избор между двете. Стихотворението завършва /в този си вид/ преди да се достигне до посочване на писихическите мотиви за взетото решение, преди изображението на хайдушките подвизи, както е обещано в заглавието. Тук лирическият “Аз” встъпва в ролята на наблюдаващо и оценяващо съзнание, носител на историческата памет. "

От няколко анализа в интернет върху тази творба сътворих от части нещо което може да ти помогне.

Благодаря ти много! Може да заключиш темата.