SlackServ.Com

На 18-ти февруари (6 февруари стар стил) от този свят си отива Васил Иванов Кунчев – един герой, за чийто принос и роля в българската история често думите не стигат.
В мразовития февруарски ден през 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата.
Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред бунтовническите среди, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно

''Обесен бе, но нивга не умря'' 1837-∞
Поклон пред паметта му!

Попитали майката на Васил Левски, защо не е сложила цветя на гроба му, а тя отговорила, че цветя се слагат на починалите, а той ще живее вечно!!!! ~1837~

Поклон пред паметта му.

Поклон пред паметта му!

18.07.1837- ∞

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Поколон пред паметта му ! Един велик българин който се сражавал за България е той. Никой не може да го замени.