145 години от трагичната гибел на Васил Левски

[Undisputed]

Извън огромната роля на Апостола в национален план, искам на днешния ден да подчертая още нещо - той е много повече от един национален герой. Образът му надхвърля националните ценности и се слива с общочовешките.
За да разбереш Левски трябва да си опознал света, да обичаш хората, да осъзнаваш трудностите, когато се бориш срещу коварен и по-силен от теб противник; трябва да цениш силата на духа, изправен пред невъзможност, неизбежност и горчива обреченост; трябва да съчувстваш на губещия и потиснатия, да страдаш, за да даваш на хора, които не познаваш...
Това е същността на Левски. Поклон пред светлата му памет!
А тези, които в днешно време брутално и безотговорно се опитват да го обезличат, ще бъдат захвърлени на бунището на историята, където им е мястото.

[DemoLitioN]

"Ако спечеля, печели цял народ - ако загубя, губя само себе си" - тази негова мисъл олицетворява прекрасно неговата жертвоготовност за народа и родината. Най-великият българин в новата ни история. Поклон пред паметта му!

[puRple*]

Роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но нивга не умря!

[Stilqna]

Българин готов на всичко за родината!Завинаги ще остане в сърцата ни!Поклон!

[bocq]

http://www.img-share.eu/main/image_view ... 25.jpg.htm

[Димитрова.]

Геройте на България никога не умират.
Поклон!

[fondos]

„Дела трябват, а не думи.“

[Undisputed]

Ботев...

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

„Приятелят ми Левски е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критическо положение, той и тогава си е тъй весел, както и кога се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два-три дена, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем, той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“