На този ден църквата почита паметта на Свети преподобни Антоний Велики.
Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет,
в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на
20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и заселил
в изсечена в скалите египетска гробница.
Легендата разказва, че една нощ през отворите ѝ минали всевъзможни гадини и зверове — змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки
и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани.
Изведнъж обаче изчезнали.
През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му.
Почувствал небесната помощ той попитал: „Къде беше Исусе ?
Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас: „Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и
ще те направя именит по целия свят“.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил
и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал
входовете и изходите.
В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си.
За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува.
Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.
Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес,като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.
В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта — леля) има обичай две медени питки да
се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“,
за „боля̀та“) както е била наричана чумата.
Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Антоновден и Атанасовден 18 януари са един след друг и се честват
като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са
тясно свързани — счита се, че са двама братя - ковачи и някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени;
A в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден,
а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.
Имената Антон и Антония произлизат от старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“.
На този ден имен ден празнуват:
Антон,Андон,Антоан,Антония,Антонина,Антоанета,Тончо,
Тоня,Дончо,Донко,Донка,Антон,Андон,Антоан,Антония,
Антонина,Антоанета,Тончо,Тоня,Дончо,Донко,Донка.
Много здраве,щастие и весели дни !