) затова реших да дам някъква полезна и интересна инофрмация за читателите в форума а имено за най великата игра (за която всички сме чували) ФУТБОЛАТук ще се обясни всичко кога къде е създаден всички турнири (от световно първенство до европейските турнири) най добрите треньори, играчи, отбори и всичко свъразно с футбола.
ФУТБОЛЪТ
Футболът (от английски: football, от foot, „крак“, и ball, „топка“) е отборен спорт, който се играе от два отбора по единадесет души със сферична топка. Футболът е най-популярният спорт в света.[1][2][3]
Футболът се играе на правоъгълно поле, покрито с естествена или изкуствена трева, като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва гол. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само вратарите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крака и в редки случаи я пресрещат с тялото или главата си. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с дузпи.
Съвременният футбол води началото си от Англия, където през 1863 година, след създаването на Футболната асоциация, са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация (ФИФА), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е Световното първенство, провеждано веднъж на четири години.[4]
Същност на играта
Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар.
Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват ръцете си при възобновяване на играта с тъч. Те обикновено движат топката с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото, с изключение на ръцете.[5] По време на игра, всички играчи могат да движат топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но не могат да получават топката в положение на засада.
Обикновено футболистите се стремят да създадат възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и у̀дари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее. Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията, а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.[6]
За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си, то той бива заместен от резервния.
История, развитие и значение
Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните Китай, Елада и Рим са се играли подобни игри. В Япония още се играе подобна игра, наречена „кемари“. Официално за родина на този спорт се приема Англия, където са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се приема годината 1863. Първите неофициални общи правила са създадени от университета Кеймбридж през 1846. През 1880 Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на връзка с Шотландия, поканва последната заедно с Уелс, Северна Ирландия и местните организации да сформират общ комитет. Първоначално, поради отказа на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват да се включат. Първото общо заседание се състои през 1882. По това време само този комитет има право да изменя правилата на играта. На 2 март 1888 ръководителят на английския отбор от Бирмингам Астън Вила праща писма до клубовете Блекбърн Роувърс, Болтън Уондърърс, Престън Норт Енд и Уест Бромич Албиън, в които изразява своето разочарование от факта, че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са достатъчни да запълнят целия годишен календар. Затова той представя идеята си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Стартът на първенството е на 8 септември 1888. Първият шампион на Англия е Престън Норт Енд, който печели и ФА Къп през същата година, без да допусне нито един гол в турнира. Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През 1891 се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). През 1898 се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол.
Футболът се играе всеки ден от милиони хора в над 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на популярността му. В много части на света, най-вече в Европа, Южна Америка и все повече в Африка, футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или пък редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или пък просто наблюдават футболните мачове по телевизията, в Интернет или като слушатели по радиото. Медийните права за излъчването на футболни срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се финансират. Котдивоарската гражданска война е приведена до временно примирие, след като националния отбор се класира за финалите на Световното първенство през 2006 година. С противоположен заряд са събитията от 1969 година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар. Футболна война между Ел Салвадор и Хондурас.
Играчи и екипировка
Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи — един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора — постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са :
Вратар - играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист.
Защитници (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) - задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на „крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници.
Полузащитници (още халфове — разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по широчината на полето) - изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката.
Нападатели (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) — осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на токата към тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете.
Облеклото на футболистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (гети), предпазни кори и калеври/бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 см — от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99.
Правила, нарушения и термини във футбола
Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 6 до 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т. нар. гол-линия и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници (на английски „midfielder“ - играч в средата на терена) и нападатели. Всеки пост има определени функции — вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол).
Футболът се играе най-вече с крака (на английски „foot“ - „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря — която е пряк удар към вратата от 11 метра.
Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител — тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „златния“ или „сребърния гол“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи — по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.[7]
Жълт и червен картон
Жълтият и червеният картон са въведени през 1970 г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до червен картон, от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване — играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон.
Корнер (корнър, ъглов удар)
Корнер (от английски corner, 'ъгъл') се присъжда на противниковия отбор за изкарване на топката от очертанията на собствената врата и чрез него може да се отбележи гол. Корнерът е вид статично положение във футбола. Когато топката напусне голлинията на отбраняващия се отбор извън вратата след като последен с нея е играл футболист на този отбор, то противниковият отбор получава правото да изпълни корнер. Изключение се прави, когато топката влезе във вратата и се отбележи гол. Топката се поставя в ъгъла, който е най-близо до мястото, където топката е излязла от игра. Този ъгъл се намира там, където голлинията пресича тъчлинията. Дъгата, която тези две линии сключват, има радиус 1 ярд(91 см.). При изпълнение на ъглов удар всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на жълт картон.Футболист изпълнява ъглов удар
Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. От корнер може да се отбележи гол.
Играчът, който изпълнява ъгловия удар, има право само на един досег с топката, след което трябва друг играч да докосне топката. Нарушението на това правило се наказва с непряк свободен удар, а при по-сериозно нарушение — с пряк свободен удар или дузпа.
Тъч
Тъчът (от английски touch, докосвам, пипам) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на игрището, през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. Терминът „тъч“ идва от английското „touch“, което означава „докосване“. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита.
Фаул
Фаулът (от английски foul, нарушение) е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фаул се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилия се играч.
Аут
Аут (от английски out, навън) се нарича положение, при което топката е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на игрището, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор.
Гол
Гол (от английски goal, цел) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя.
Дузпа (наказателен удар)
Дузпа (от френски douze pas, дванадесет крачки, на английски: Penalty, наказание) е единадесетметров наказателен удар във футболната игра. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от вратата. По време на изпълнението, всички играчи с изключение на изпълнителя трябва да се намират извън наказателното поле. Вратарят трябва да е застанал на голлинията по време на изпълнението на дузпата. Ако бъде отсъдена дузпа в самия край на полувремето или срещата, времето трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. До момента на удара от изпълняващия състезател никой друг играч не трябва да навлиза в наказателното поле. Дузпата се изпълнява след като съдията даде сигнал със съдийската свирка. Дузпата е сложен и все още недостатъчно добре проучен психологически момент в играта.
Автогол
Автогол е термин във футбола и в други отборни спортове, който означава гол, отбелязан от играч във вратата на своя отбор.Автогол е термин във футбола и в други отборни спортове, който означава гол, отбелязан от играч във вратата на своя отбор.
Засада
Засадата (на английски: offside, извън страната) представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато е по-близко до голлинията, отколкото топката и предпоследния човек в отбраната на противниковия отбор, и получи пас, даващ му възможност за активно участие в играта. Засада няма, когато:
Играчът се намира в „своята“ половина на игрището.
Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи (включително и вратаря).
Топката се получава от удар от вратата, или от хвърляне на тъч (през страничната линия), или когато топката е съдийска.
Когато в момента на подаването топката е по-близо до гол-линията от получаващия играч (т.е. получаващият играч е зад линията на топката)
Засадата се отбелязва от съдията още с подаването на топката (т.е. преди тя да бъде отиграна от играча, който е попаднал в положение на засада).
Свободни удари
Свободен удар (на английски: free kick, свободен удар с крак) се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа :
Непряк свободен удар
Причините за отсъждане на непряк свободен удар са груба игра, препречване пътя на противников играч, блъскане, удряне и др. Той се изпълнява от мястото на нарушението, за което се дава, освен когато е в наказателното поле на ощетения отбор — в такъв случай се изпълнява, от която и да е точка в половината на игрището, където е маркирано нарушението. Непряк свободен удар може да се изпълни и в наказателното поле на отбора, чийто играч е извършил нарушение (ако вратаря хване топка върната с крак от футболист от неговият отбор или ако вратаря хване топката от тъч изпълнен от негов съотборник.) по усмотрение на съдията. В това положение играчите на отбора, извършил нарушение, се нареждат на голлинията на вратата с цел да попречат на директния обстрел.
Пряк свободен удар
Пряк свободен удар се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м. (10 ярда*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта.
Пас
Пас (на английски: pass, подавам на) се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието
Техники (тактики) и схеми на игра във футбола
Стена - Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им.
Персонално покритие - Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели.
Пласиране - Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновременно на позиция, в която могат да "очакват" топката, и индивидуално.
Двойно подаване - Игра между двама играчи за преодоляване на противника — подаване от единия на другия и връщане обратно към него, след като той междувременно е пробягал известно разстояние. При това движение се образува "триъгълник".
Италианска система - При този вид техника, двама защитници действат пред вратата. Двама странични (крайни) полузащитници, който покриват крилата на противника, а централния полузащитник играе изтеглен назад (либеро; метач), като покрива оголените от стоперите зони и изчиства преминалите през тях топки. Негова задача е също така да изнася топката. В съвременния футбол много малко отбори играят с либеро.
Шпагат - Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад.
Футболно игрище
След като правилата са формулирани в Англия и са признати от четирите британски футболни организации, включително и от IFAB, първоначално стандартните размери на футболното игрище се изразяват в имперски единици. Днес размерите му се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти (последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорещите страни като Великобритания например запазват старите имперски мерни единици.
Дължината на игрището за международни мачове е от порядъка на 100-110 m, а ширината е в обхвата от 64-75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да имат дължина 91–120 m и 45–91 m ширина, стига да не се получава квадрат. Очертанията по дължината на полето се наричат тъчлинии, сайдлинии или странични линии, докато тези по ширината се именуват голлинии. Гредата е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 см. Вратата е ограничено с две вертикални и една напречна греда пространство, в което се вкарват головете. То има дължина 7,32 м (8 ярда) и височина 2,44 м. (8 фута) Вратите са с формата на правоъгълник и се поставят в средата на всяка голлиния. Средната линия е тази, която минава през центъра на игрището.
С термина наказателно поле се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 м (18 ярда), всяка отстояща на 11 м (12 ярда) от страничната линия на игрището, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. Дъга се нарича очертанието пред наказателното поле, което осигурява спазването на правилата за изпълнение на дузпа. Дъгата представлява част от окръжност с радиус 9,15 м (10 ярда).
Централният кръг е част от игрището с радиус 9,15 м (10 ярда). Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на прав удар се получава след теглене на жребий (най-често с ези и тура), след което два играча застават в централния кръг и започват игра. Всички футболисти (освен тези два играча) трябва да бъдат извън централния кръг, преди да бъде направен първият пас с топката.
Ъглово поле е пространството от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 м и център — ъгловата точка. Ъгловата дъга се очертава с радиус 1 м от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар или така наречения корнер. Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището и е високо около 150 см. Флагът (има се впредвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 см, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх.
Игрището може да е затревено със специална поддържана трева или да е с изкуствена трева която не се нуждае от поддръжка. Линиите, с които се очертават границите на игрището, са ярко видими (най-често бели на цвят) и с дебелина 12 cm.
Сега да обясним за първенствата играчите и треньорите.
Световно първенство
Световното първенство по футбол (известно още като Световната купа на ФИФА, Световната купа и Световните футболни финали) e международно спортно мероприятие, в което се състезават мъжките национални отбори на страните-членки на Международната федерация на футболните асоциации, известна повече като ФИФА. Това е най-голямото събитие във футбола в глобален мащаб, като зрителският интерес към него е по-голям в сравнение с този към Олимпийските игри[1]. Световните финали са най-гледаното спортно събитие в света, като 1,1 млрд. души гледат финалния мач на световното първенство през 2002 г.[2] От 1930 г. насам финалите се провеждат на всеки четири години, с изключение на 1942 и 1946 г. заради Втората световна война. Те са предшествани от регионални квалификации по групи, които започват три години преди финалите. В предварителната фаза участват представители на над 130 държави, от които до втората фаза достигат 32 национални отбора (до 1998 г. са 24). Те продължават турнира в избраната страна-домакин в продължение на 4 седмици. Според последните промени в правилника, може да има повече от една страна-домакин на форума. Освен това през 1999 г. ФИФА инициира Световно първенство по футбол за жени, което се провежда по подобна схема.
Първото официално световно първенство на ФИФА се провежда от 7 до 30 юли 1930 г. в Уругвай и в него вземат участие 13 нации: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. Негов основен инициатор и организатор е президентът на ФИФА Жюл Риме. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души публика и става първият световен шампион.
В историята на 19-те проведени досега световни първенства само осем държави са завоювали световната купа. Бразилия е рекордьор по спечелени световни титли, общо пет. Италия е след нея с 4 спечелени шампионата, а Германия има 3. Уругвай и Аржентина са с по две титли, а Англия , Франция и Испания са спечелили трофея веднъж. Десет пъти световните финали са се провеждали в Европа и на тях само веднъж неевропейска държава е печелила купата (Бразилия през 1958 г.). На останалите осем световни първенства единствено отбори от Южна Америка са печелили трофея, с изключение на Световното първенство от 2010 година в ЮАР, когато печели Испания. Само два пъти национален отбор на държава, която не е в Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: САЩ през 1930 г. и Южна Корея през 2002 г.
Последното световно първенство се проведе в ЮАР от 11 юни до 11 юли 2010 г. Испания става световен шампион, побеждавайки Холандия с 1:0 след продължения.
Резултати
Година Домакин Финал Мач за третото място
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1930
Подробности Уругвай Уругвай
Уругвай 4 - 2 Аржентина
Аржентина САЩ
САЩ 1 - 0 Югославия
Югославия
1934
Подробности Италия Italy flag 1861.png
Италия 2 - 1
след прод. Чехия
Чехословакия Flag of the German Empire.svg
Германия 3 - 2 Австрия
Австрия
1938
Подробности Франция Italy flag 1861.png
Италия 4 - 2 Унгария
Унгария Бразилия
Бразилия 4 - 2 Швеция
Швеция
1950
Подробности Бразилия Уругвай
Уругвай 2 - 1 Бразилия
Бразилия Швеция
Швеция 3 - 1(2) Испания
Испания
1954
Подробности Швейцария Германия
ФРГ 3 - 2 Унгария
Унгария Австрия
Австрия 3 - 1 Уругвай
Уругвай
1958
Подробности Швеция Бразилия
Бразилия 5 - 2 Швеция
Швеция Франция
Франция 6 - 3 Германия
ФРГ
1962
Подробности Чили Бразилия
Бразилия 3 - 1 Чехия
Чехословакия Чили
Чили 1 - 0 Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
1966
Подробности Англия Flag of England.svg
Англия 4 - 2
след прод. Германия
ФРГ Португалия
Португалия 2 - 1 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
1970
Подробности Мексико Бразилия
Бразилия 4 - 1 Италия
Италия Германия
ФРГ 1 - 0 Уругвай
Уругвай
1974
Подробности ФРГ Германия
ФРГ 2 - 1 Холандия
Холандия Полша
Полша 1 - 0 Бразилия
Бразилия
1978
Подробности Аржентина Аржентина
Аржентина 3 - 1
след прод. Холандия
Холандия Бразилия
Бразилия 2 - 1 Италия
Италия
1982
Подробности Испания Италия
Италия 3 - 1 Германия
ФРГ Полша
Полша 3 - 2 Франция
Франция
1986
Подробности Мексико Аржентина
Аржентина 3 - 2 Германия
ФРГ Франция
Франция 4 - 2
след прод. Белгия
Белгия
1990
Подробности Италия Германия
ФРГ 1 - 0 Аржентина
Аржентина Италия
Италия 2 - 1 Англия
Англия
1994
Подробности САЩ Бразилия
Бразилия 0 - 0
(3 - 2)
след дузпи Италия
Италия Швеция
Швеция 4 - 0 България
България
1998
Подробности Франция Франция
Франция 3 - 0 Бразилия
Бразилия Хърватия
Хърватия 2 - 1 Холандия
Холандия
2002
Подробности Южна Корея
& Япония Бразилия
Бразилия 2 - 0 Германия
Германия Турция
Турция 3 - 2 Южна Корея
Южна Корея
2006
Подробности Германия Италия
Италия 1 - 1
(5 - 3)
след дузпи Франция
Франция Германия
Германия 3 - 1 Португалия
Португалия
2010
Подробности ЮАР Испания
Испания 1 - 0
след прод. Холандия
Холандия Германия
Германия 3 - 2 Уругвай
Уругвай
2014
Подробности Бразилия
Европейски клубни турнири по футбол
Европейски клубни турнири по футбол е обобщено название на ежегодните футболни състезания, организирани от европейската футболна федерация УЕФА. Право за участие в тях имат футболни клубове от страните-членки на УЕФА. Всеки един от турнирите има свои собствени критерии, по които се подбират участниците от всяка една страна-членка.
Турнирите
Шампионска лига - 1955г
Купата на УЕФА 1955
Супер купата на УЕФА 1972г
Купа интерното 1961 г.
КНК - 1960-1999
13 най-добри футболни отбори в света
13. АЯКС - ХОЛАНДИЯAjax
Аякс е основана още през 1900 г., което я прави една от най-старите клубове в Европа. След скалист започне в началото на века таблиците се обърна и на клуба, тъй като е спечелил 29 титли. Оригиналният стадион "Де Меер", затворени през 1996 г. и клубът се премества в Амстердам арена, където те продължават да правят историята по футбол.
12. ОЛИМПИК ЛИОН - ФРАНЦИЯ
Olympique Lyon
Основана през 1950 г., Олимпик Лион (известен също като Олимпик Лион или просто OL) Клубът има мъжки и женски отбори по футбол. Мъжкият отбор в момента е един френски рекорд, след като спечели седем титли в Лига 1 ред, а феновете се роят де Gerland Stade, Лион редовно, за да гледат мача вкъщи.
11. БАЙЕРН МЮНХЕН - ГЕРМАНИЯ
Bayern Munich
Когато след това Schwabinger Байерн основателите, зрителите ги идентифицирани на терена, като се потърси за тяхното сламени шапки. Днес, модерните Байерн Мюнхен е независима футболен клуб, следвана от милиони фенове от цял свят. Феликс Магат, когато той беше президент, пое контрола на екипа през 2004 г. и изпълнява една сила, климатик и умения програма, която продължава да предприемат отбор игри титла. Сегашният президент на отбора е Ули Hoenb.
10. ЮВЕНТУС - ИТАЛИЯ
Juventus
Ювентус, също така наивно, посочени от феновете като "Старата госпожа", е един от най-успешните футболни отбори в историята на Италия. Основана през 1887, отборът спечели над 51 трофея - 40 само в Италия и 11 от европейски и световни срещи.Клубът разполага над 170 милиона фенове от целия свят.
9. ЛИВЪРПУЛ - ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Liverpool
В Ливърпул се гордее с високи постижения, въпреки скалисти начало повече от 100 години. Когато Джон Houlding пое клуба през 1892 година е имало само трима играчи отляво, но в крайна сметка нарасна на отбора и е в състояние да продължи традицията на футбола на "Анфийлд" - този, който остава и досега. Те спечелиха първата си титла през 1901 г., взе първата си чаша ФА през 1965 г., и взе първата си европейска купа през 1977 година.
8. ROMA - ИТАЛИЯ
Roma
Рома, тъй като отборът е официално наречен, е основана през 1927 г. и е един от няколко италиански отбора по футбол със седалище извън Рим. Отборът беше всъщност е резултат от сливането на няколко италиански отбора, Алба, Fortidudo, и Pro ромите - защото правителството иска да сформира силен отбор за членове на работническата класа, за да търсите за. Ромите взе Световната купа през 2007 г. след успешно побеждавайки Франция.
. 7 ВАЛЕНСИЯ - ИСПАНИЯ
Valencia
Обратно в началото на 1900, за да видите един футболен мач на Валенсия Algiros струва само 25 цента. Клубът е нов, но спиртни напитки са били високи и оригиналния екип е пълно догоре на агресивни играчи като Артуро Montesinos и Едуардо Cubells.Клубът има дълга история на успех и продължава да расте в популярност!
6. АРСЕНАЛ - ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Arsenal
Фенове се роят "Емирейтс" в тълпи от хиляди да гледат футболен клуб Арсенал играе.Клубът е основан през 1885 г., но не играе първия си мач до 1893 (при известен като Woolrich). Те играха на Хайбъри за 93 години преди да премине в емирството през 1996 година.
5. ИНТЕР МИЛАНО - ИТАЛИЯ
Inter Milan
Интер като формират през 1908 година от група бунтовници, които наричали себе си футболен клуб Интер. Защо те са бунтовници? Те искат, за разлика от оригинала Милан по крикет и футболен клуб, да приветстваме чуждестранните играчи в отбора си. Интер спечели италианската титла за първи път през 1910 г. и има история пълна с успехи. Клубът отпразнува своята стогодишнина през 2008 година.
. 4 ЧЕЛСИ - ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Chelsea
На Футболен клуб Челси е създадена през 1905 г. и е чест да бъде в състояние да играе официално първия си мач в футболна лига. Предоставяне на Ливърпул и Манчестър Юнайтед се кандидатира за парите си, Челси спечели обратно към гръб първенства през 2005 и 2006 г. - нещо, направено от много малко отбори.
3. РЕАЛ МАДРИД - ИСПАНИЯ
Real Madrid
Реал Мадрид скочи в съществуване през 1900 година и веднага е утвърдил като един от най-талантливите футболни клубове в Испания. Екипът е направил нищо, но расте и през последните 8 години те са привлечени най-добрите играчи (включително Бекъм и Роналдо), спечели деветия си европейска купа, трети Междуконтиненталната купа, а първите европейски Суперкупата.
. 2 БАРСЕЛОНА - ИСПАНИЯ
Barcelona
Ханс Gamper основава Futbol Club Barcelona (известен още като Барса) през ноември 1899 г. и на клуба продължава да расте и досега. Просто като всеки друг отбор в историята, Барса има опит на двата периода на успеха и провала. Клубът е спечелил 18 титли на Испания и е горд собственик на две европейски първенства, спечели през 1992 и 2006 година.
. 1 МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД ("ОЛД ТРАФОРД") - ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Manchester United
Манчестър Юнайтед е съществувала от 1878 г. и продължава да расте в умения и популярност. През последните осем години клубът е подписал редица невероятни играчи, включително и Фабиен Бартез и Рио Фърдинанд - и двамата от които играят главни роли в победата на клуба в началото на този век.
10-те най-велики играчи в историята на футбола
10. Франц Бекенбауер (Германия)
Наричат го Кайзера заради елегантния му игрови стил, лидерските му качества и доминирането му на терена. Капитан на Байерн Мюнхен и националния отбор на ФРГ. С баварския тим печели три пъти КЕШ и 5 пъти Бундеслигата. Световен и европейски шампион с националния си тим. Един от малкото защитници, печелили "Златната топка" и то на два пъти.
9. Алфредо Ди Стефано (Аржентина)
"Светлокосата светкавица" е изключително бърз централен нападател, маневрен и притежаващ виртуозна техника. С националния отбор на Аржентина става шампион на Южна Америка през 1947 година. Алфредо Ди Стефано е с основна заслуга за доминацията на Реал Мадрид в европейския футбол, като печели пет поредни КЕШ от 1956-а до 1960-а година. Двукратен носител на "Златната топка".
8. Сър Боби Чарлтън (Англия)
През 1966 година той печели Мондиала с отбора на Англия, а две години след това помогна на Манчестър Юнайтед да завоюва първата си Купата на европейските шампиони. Сър Боби Чарлтън отбеляза 49 гола в 106 мача на международната сцена, а в 758 мача на Юнайтед порази противниковите врати 249 пъти.
7. Мишел Платини (Франция)
Един от най-елегантните полузащитници за своето време. Платини е капитан на Франция на Европейско първенство през 1984-а, когато Франция става шампион, а самият Платини отбелязва най-много голове — 9. С Ювентус има КЕШ и печели "Златната топка" в три последователни години (1983, 1984 и 1985), което е прецедент в историята на отличието.
6. Ференц Пушкаш (Унгария)
Наричат го Мистър Гол. Има над 1300 официални мача, в които е вкарал повече от 1200 гола. Четири пъти шампион на Унгария с отбора на Хондвед, шампион на Испания с Реал Мадрид. Има 84 мача и 83 гола за националния отбор на Унгария, с който през 1954 година достига финал на Световно първенство.
5. Зинедин Зидан (Франция)
Атакуващ полузащитник, който с елегантния си дрибъл, баланс, усета му за контрол над топката, неповторимия поглед върху играта, умението да пласира добри пасове, точността на ударите му и изключително ефективните му преки свободни удари, се превърна в един от най-добрите футболисти в света. Световен и европейски шампион с Франция. Носител на "Златната топка" за 1998-а. На клубно ниво печели всичко.
4. Джордж Бест (Северна Ирландия)
Полузащитник, който постига най-голяма слава с отбора на Манчестър Юнайтед. Играе при "червените дяволи" в периода 1963-1974, като печели титлата в Англия и КЕШ. Носител на "Златната топка" за 1968-а. Още докато играе професионален футбол има проблеми с алкохола и това е една от причините за оттеглянето му от футбола на ранна възраст. Един от примерите на големи футболисти, които не са участвали на Световно първенство.
3. Йохан Кройф (Холандия)
С Аякс взима три поредни КЕШ и Междуконтинентална купа. Още в началото на своята кариера започва да играе по системата на тоталния футбол, наложена от треньора Ринус Михелс. С националния отбор на Холандия достига финал на Световното през 1974-а. Има 48 мача за "лалетата" (34 пъти е капитан), в които вкарва 33 гола. Играе и за Барселона, като печели Примера Дивисион. Има общо 520 мача в клубната си кариера, в които бележи 291 гола. Трикратен носител на "Златната топка".
2. Диего Марадона (Аржентина)
Нисичкият аржентинец е една от най-големите и обичани звезди на футбола изобщо. Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на Аржентинос Хуниорс на 20 октомври 1976-а, като има за тима 166 мача и 111 гола. През 1981 година Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс, а следващата година вече е в Барселона. Трансферът му в Наполи се осъществява през 1984. До 24 март 1991, когато напуска клуба, има 115 отбелязани гола и 259 изиграни мача. За националния си отбор Марадона има 91 мача и 34 гола. На световното през 1986 той извежда Аржентина до световната купа. Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфинала срещу Англия. В този мач Марадона отбелязва 2 гола, един от които с ръка. Съдиите признават гола и по-късно той придобива името "Божията ръка". Малко по-късно през същия мач с прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол. ФИФА определя това попадение като "Голът на века".
1. Пеле (Бразилия)
Определян като най-добрият футболист на всички времена. От 1956 г. до 1974 г. играе в Сантош Футебол, а след това - три сезона в Ню Йорк Космос. С националния отбор на Бразилия става трикратен световен шампион - през 1958-а, 1962-а и 1970-а година. На Световното футболно първенство в Швеция през 1958 г. той печели за първи път световната купа с отбора на страната си. По това време той е 17-годишен и е най-младият футболист, печелил световно първенство. На 19 ноември 1969 г. на стадион "Маракана" Пеле отбелязва своят гол номер 1000. В края на активното си спортуване той успява да вкара общо 1281 гола в 1363 изиграни футболни срещи. Всички наричат Пеле - Краля на футбола.
Най добрите треньори в света
Ето и Топ 25 според МФФИС:
1.Алекс Фъргюсън - 166 точки
2.Арсен Венгер - 165
3.Жозе Моуриньо - 154
4.Фабио Капело - 135
5.Гуус Хидинк - 112
6.Карло Анчелоти - 108
7.Висенте дел Боске - 104
8.Марсело Алберто - 101
9.Луис Фелипе Сколари - 101
10.Рафа Бенитез - 97
11.Марчело Липи - 88
12.Рийкард Франклин - 80
13.Свен-Горан Ериксон - 79
14.Карел Брюкнер - 76
15.Йоахил Льов - 76
16.Карлос Алберто Гомес Парейра - 65
17.Отмар Хитсфелд - 65
18.Дунга - 62
19.Роберто Манчини - 62
20.Ото Рейхагел - 61
21.Джовани Трапатони - 61
22.Хосеп Гуардиола - 59
23.Берт ван Марвайк - 57
24.Карлос Бианчи - 53
25. Мортен Олсен - 51
Това беше от мен и приятно четене
Източници- http://bg.wikipedia.org
Видео
Edit - другият източник "Цък"
